Смята се, че веригите за сняг са изобретени за първи път от американеца Хари Д. през 1904 в Каноста, Ню Йорк, САЩ с патентен номер 768495 на 23.август.1904 (странно време за вериги за сняг, но… ).

Неговият внук казва, че идеята му е хрумнала, когато не рядко по това време се е налагало да се помага на закъсали в сняг или кал превозни средства (все пак тогава не са били често срещани нормални пътища и високо проходими автомобили).

Преди откритието му често са използвани увити въжета около гумите или дори лозови пръчки за повишаване на сцеплението и излизане от снежната преспа или калната локва.

След това веригите търпят развитие във времето, както и по предназначение. Появяват се вериги за багери с гуми (използвани често на сметищата), вериги за мотори (за големи фенове на мото спорта, желаещи да са „свободни“ и зимата), вериги за кал (те се използват основно от камиони, транспортиращи товари през кални пътища) и много други разновидности.

В последните години, голямото развитие, което търпят веригите за сняг е да се превърнат в авточорап – текстилни (или платнени) чорапи (или „вериги“). Те навлизат първо в Норвегия (естествено – с техния климат) и постепенно обхващат останалите страни, в които има зима.

При тях плюсовете са:
-изключително лесното поставяне
-по-висока допустима скорост
-допуска се движение за кратко по асфалт
-пазят окачването на колата
-пазят гумите
-няма шум от използването им, както и вибрации
*Е разбира се са малко по-скъпи от останалите вериги, но както знаем – няма пълно щастие.

Последната новост е т. нар. „течни вериги“, които представляват спрей, който се пръска по гумата и той осигурява повишено сцепление за определено време (подходящи за излизане от неприятни ситуации).